Доспат е един от язовирите, които винаги съм искала да посетя, защото по всички снимки, които съм виждала от там, мястото изглежда магическо.
Ще ви разкажа за нашата разходка с една нощувка до язовира и тръгване от София. В поста ще откриете:
- през кои места минахме и кои разгледахме
- къде отседнахме
- какво не видяхме, но може да се види в района
Напоследък често ни се случва да трябва да си резервираме нещо от днес за утре, защото до последно сме имали въпросителни относно конкретно пътуване. Така стана и с разходката до язовир Доспат. До вечерта на предходния ден дори не бяхме решили дали да спим там или на някой от другите язовири в близост. В крайна сметка се спряхме на Доспат, тъй като там ни хареса място за спане.
Пещера и крепост Перистера
Тръгнахме от София и решихме да минем през Пещера, за да разгледаме крепостта, за която не ни остана време предходната седмица. Крепостта се намира почти на входа на града, Google maps ще ви отведе без проблем. До входа има и обособен безплатен паркинг. Билетът за крепостта е на цена 4 лв. за възрастен и се влиза посредством електронна карта, която отваря метални вратички. До самата крепост стигаме по стълби, по които се изкачваме около 5 минути. По време на изкачването можем да си починем и в изградените беседки, които ,според мен, бяха много очарователни, особено съчетани с есенните цветове и слънцето.
Самата крепост е реставрирана частично. В най-високата си част има групирани камъни с различна големина и форма, като един от тях е с формата на гълъб. Няма да го пропуснете, тъй като на много места има информативни табели. „Гълъб“ означава и самото име на крепостта Перистера, идващо от гръцки език.
Много ми хареса крепостта – мястото, времето, това, че нямаше никакви хора, беше тихо и спокойно. Ако сте гости на града, крепост Перистера е задължителна спирка.
Батак
Пътувайки към мястото, където щяхме да нощуваме, решихме да спрем и да разгледаме Батак. Това малко градче е заредено с толкова много история, която можете да усетите най-силно ако посетите църквата-костница Света Неделя. Намира се на централния площад, точно до голямата църква Свето Успение Богородично и до Историческия музей. Света Неделя е емблематично място, свързано с Априлското въстание и, по-конкретно, с Баташкото клане. Не правихме снимки в самата църква, но вътре може да се видят следи от куршуми, обгорени стени и човешки кости. Мястото е изключително въздействащо. В Батак посетихме и историческия музей, чиято такса за вход е 3 лв. и има 2 етажа с интересни експозиции.
След Батак продължихме по пътя си, и минавайки покрай яз.Батак, яз.Голям Беглик и яз.Широка Лъка, стигнахме и до дестинацията си – яз.Доспат.
Слизайки към язовира се натъкнахме на една страхотна панорамна гледка. Оставям линк за точната локация в Гугъл ТУК.
Къде отседнахме
Стигнахме и до мястото, където бяхме резервирали нощувка – комплекс Къщи за гости Оазис. Малко преди да пристигнем получих обаждане от служителка, която ни предупреди, че трябва да се обадим, когато сме там, тъй като нямат рецепция и трябва да дойде някой от града, за да ни настани. (мястото е на брега на язовира, на около 5 минути с кола от самия град). Предположих, че щом няма рецепция, няма и ресторант, и попитах къде да хапнем, при което тя ни препоръча ресторанта в техния хотел Диамант в града.
Комплекс Оазис надмина очакванията ми. Състои се от няколко къщи с по 3 етажа, като на всеки етаж има 2-3 стаи с обща кухня и трапезария. Ние бяхме в къща Афродита, на 3-ти етаж, където има 2 стаи, които делят 1 кухня/хол/трапезария, където освен тераса с гледка към язовира, има и хубава голяма камина. Много ми хареса мястото, беше чисто, ново. По време на нашия престой, строяха и още една нова къща. В двора на комплекса имаше беседки, дървени маси и пейки за пикник, люлки. Като цяло ми изглежда много подходящо за семейна почивка.
Какво не ни хареса
Единственото нещо, от което останахме разочаровани, беше ресторанта, който ни препоръчаха. Въпреки, че видяхме, че има лоши отзиви в Google, решихме да рискуваме – все пак ни го бяха препоръчали. Поръчахме една салата, която дойде с развалена риба тон и нямаше как да се яде, и въпреки това ни я сложиха в сметката. Не сме правили проблем за това, но смятам, че беше редно да не ни я смятат. Пърленката също беше претоплена и твърда. Хареса ни пъстървата на скара и смилянския боб. Ако все пак решите да отседнете в комплекса, можете да си поръчате от този ресторант, като доставката е 5 лв. и във всяка стая има меню. Въпреки това, аз бих ви посъветвала да изпозлвате кухнята, която е напълно оборудвана и може да си сготвите нещо вкусно, вместо да разчитате на този ресторант.
След разочароващата вечеря, не успяхме да се разходим, защото вече беше доста тъмно и студено и покрай язовира не беше много ОК.
Нов ден, ново начало
Напълно отпочинали, се събудхме и бяхме готови да се разходим вече покрай язовира. За наш късмет, обаче, имаше много, много гъста мъгла, която чакахме 1-2 часа, но не помръдна и решихме да се отправим към следващото място, което искахме да видим – яз. Широка поляна и комплекс Романтика Форест.
Качвайки се нагоре, минахме отново покрай панорамната гледка от вчерашния ден и видяхме едно море от облаци. Ако трябва да съм честна, тази гледка повече ми хареса от вчерашната, въпреки че тогава се виждаше целия язовир. Беше магическо с тези облаци като от памук.
яз.Широка поляна
До комплекс Романтика форест стигнахме за около 30 минути, като в момента, в който се отбиете от главния път, се озовавате на черен път, който, обаче, е добре утъпкан и е леснопроходим за не твърде висока кола. Искахме да разгледаме комплекса, за да видим дали някой ден ще решим да отседнем там. На мен много ми хареса, но и двамата сме на мнение, че лятото ще ни е по-добре там отколкото зимата. Къщичките са големи и изглеждат много интерено. Всички гледат към язовира.
Пред язовира бяха изградени и пейки, гледащи към отсрещния бряг и мисля, че имаше и някаква площадка за игра. Тук поседяхме около 30 минути и се разходихме около самия язовир, който беше все още в слана.
Велинград
Тръгвайки към София, решихме този път да минем през Велинград. Аз никога не бях ходила и исках да разгледам парк Клептуза. Освен това не бяхме яли и решихме да обядваме там. За разлика от Доспат, тук имаше мноооого, много голям избор от заведения за хранене. Харесахме си едно от най-високо оценените и не съжаляваме – Vladi Bar & Grill. Храната беше много вкусна и препоръчвам да го посетите. Пред заведението има и паркинг за посетители.
След като хапнахме се отправихме към парк Клептуза. Направихме много бърза разходка, защото бързахме, за да успеем да стигнем навреме в София, за да гласуваме. Паркът ми хареса, но бих искала да се върна пролетта или лятото, когато всичко е зелено.
Като цяло разходката ни може да се нарече „проучване“, тъй като искахме да разгледаме няколко места, на които бихме се върнали за повече ако ни харесат. 🙂
Какво още бих посетила, ако имахме повече време:
- водопад Късак
- Дяволска екопътека
- Екопътека „Почилена бърчина“ (с гледка към яз.Доспат)
- Горски център Чатъма
