В събота решихме да се отправим към Панагюрище за еднодневна градска разходка. Бяхме планирали почивка там през декември 2020 г., но се провали и оттогава не сме мислили в този район.
Как да стигнем (от София)
Решихме да тръгнем по пътя, който Google maps ни препоръча, който тръгва от София по магистрала Тракия и отбиваме през Вакарел и се движим над магистралата. Този път, обаче не бихме го препоръчали, въпреки, че е около 40 км по-къс, тъй като е в лошо състояние, тесен и реално пътуването отнема едно и също време.
Панагюрище
Още с влизането в Панагюрище това, което ни направи впечатление беше, че е изключително чисто и спретнато. Поне местата, които видяхме – улиците бяха поддържани, както и тротоарите. За съжаление, беше и доста празно. Вярно, че стигнигнахме към 2 по обяд и беше топло, но все пак си мислех, че ще видим повече хора.
Откъде да започнем
Веднага се отправихме първо към Историческия музей. Оказа се, че от там можем да си купим общ билет за няколко забележителности ма цена 7 лв. Той включва целия музеен комплекс, Панагюрското златно съкровище, Дудекова къща, Макет на панагюрска занаятчийница в реален размер, Къща музей Райна княгиня, Експозиция археология и Априлско въстания, Тутева къща, Лекова къюа, Природонаучен музей
Панагюрско златно съкровище
Първата ни спирка от музейният комплекс беше Златното съкровище. То е открито на 8 декември 1949 г. От братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, които се натъкват на този култов сервиз от девет златни съда. След откриването, то е изложено няколко дни на известна улица Панагюрище, за да могат да го видят жителите на града, вполедствие е преместено в Пловдивския исторически музей, след това в Археологически институт в София, след което в Националния исторически музей. През 2020 г. Съкровището се връща в Панагюрище, където е и до днес. Залата е много добре направена, като първата част включва информационни екрани с всеки експонат от съкровището с по-детайлни снимки и информация какво изобразява. Във втората част на залата вече можете нда видите самото съкровище, там прекарахме доста време и ни беше много интересно.
Още от музейния комплекс
След залата трезор се отправихме към една много красива синя къща – Хаджидимитровата къща, построена през 1895 г., в нея са подредени експонати по колекции – грънчарство, медникарство, златарство, резбарство, художествени произведения и ръкописи.
После се отправихме към Дудековата къща, която е част от музейният комплекс. В нея успяхме да разгледаме етнографска експозиция, показваща възрождения бит и култура.Била е собственост на търговеца Петък Дудуков. Вторият етаж се състои от няколко стаи, които изглеждат доста луксозни за онова време и доста големи, в сравнение с подобни къщи, които сме посещавали.
След Дудековата къща, влязохме в самия исторически музей, в който можехме да видим Експозиция археология и Априлско въстание. Разходихме се из музея, който доста ми напомни на музея в Батак като разположение.
Разгледахме и макетът на панагюрската занаятчийница, но не много добре, защото аз не мога да разбера защо по такива места не се използва някакво стъкло без толкова много отражение. Ние реално не виждахме нищо, освен себе си, така че не успяхме да разгледаме твърде много.
Къща-музей Райна Княгиня
Извън музейният комплекс, успяхме да разгледаме само музеят на Райна Княгиня, който за мен и беше главната забележителност. И то не толкова, заради нещата, които видяхме вътре или заради самата къща, а заради човекът, който ни посрещна там – Игнат Луков, беше ми трудно да му видя табелката с името и се надявам да не греша, но искам да го спомена и поздравя, защото рядко по тези места виждам хора, които наистина искат да са там. За разлика от историческия музей, в който при влизането дори не ни отговориха, като поздравихме хората, защото бяха заети да си приказват някакви неща, уредникът на музея на Райна Княгиня ни разказа толкова интересни истории, колкото сигурно няма къде да прочетем. Личеше си, че човекът е въодушевен от работата си и от историята, която беше почти негова – разказа ни, че родната му къща е съвсем близо до къщата на райна Княгиня, както и до местата на други интересни събития, свързани с Априлското въстание и Бенковски. В къщата на Райна княгиня, можем да видим едно от 3-те знамена, които е ушила в честване на 25 години от Априлското въстание, второто може да се види във Военноисторическия музей в София, а третото е унищожено.
Искахме да посетим и природонаучния музей, който се намира точно до историческия музей, но естествено беше затворен. Аз не мога да разбера, защо такива места са затворени през почивните дни? Кога би трябвало хората да ги посетят? Не е ли по-логично почивните дни да работят, а да имам 1-2 дни през седмицата, в които да са затворени. Според вас?
Къде да хапнем
Та след като приключихме разходката, искахме да хапнем и се отправихме към Джуджевата къща, която изглеждаше страхотно и имаше хубави отзиви. Още с влизането много ни хареса, все едно още бяхме в музейният комплекс. Но също така още с влизането ни казаха, че ресторантът работи само с гости на хотела инямаше как да хапнем въре. Помолихме за препоръка и ни изпратиха към мястото, което ни беше второ в списъка – механа Старата къща. Там също беше почти празно, имаше само 2-3 маси заети. Имаше и обедно меню, като ние си хапнахме традиционни манджи – яйца по панагюрски с пръжки. Хапването ни хареса и пак бихме посетили мястото!
Ако искате да видите още кадри от разходката ни, можете да го направите в YouTube канала ми Explore with Silvia и видеото за Панагюрище ТУК
