Разбоишки манастир – една приказка в скалите 🍁
План за този манастир имахме може би от миналата година и все изчаквах подходящия момент. Такъв момент би бил да сме си в София, а не да ходим по разходки из други крайща на България, защото реално разходката до манастира е за не повече от няколко часа.
Пътеката към Разбоишки манастир
От София до село Разбоище стигнахме за около час. Пътеката за разбоишкия манастир започва в края на асфалтовия път на село Разбоище. Можете да използвате ТОЗИ ЛИНК за Google maps, за да видите точното място, където можете да паркирате за началото на пътеката. След асфалтовия път има още около 300-400 метра черен път, по който можете да продължите с колата, ако имате такава възможност. В края на черния път има широко пространство, където също можете да оставите колата си.
При първия ни опит за посещение слязохме по черния път до широката площадка, но валеше лек дъжд през целия път от София до селото, беше кално и решихме да не рискуваме да ходим до манастира. След като го посетихме след няколко дни в сухо и слънчево време, видях, че първия път сме взели правилно решение да си тръгнем без да слезем до манастира. Причината? Макар и кратка (около километър и половина), пътеката до манастира започва със стръмно слизане, което, от своя страна, означава стръмно изкачване. Ако бяхме тръгнали в мокрото време, със сигурност някой от нас щеше да ожули някое коляно по камъните. Слизането до манастира ни отне около 15-20 минути.
След като слезем самия баир, трябва да преминем с повишено внимание през ЖП линия, която е активна и през нея минават влакове. Хубавото е, че самото преминаване през линията е за не повече от 1 минута, а и влакът се чува от разстояние, така че би трябвало да можете да се ориентирате дали можете да преминете или ще трябва да изчакате.
Веднага след участъка с линия завивате вляво и пред вас ще видите портата на манастирския комплекс. При влизането видяхме няколко сгради, които изглеждаха, че се използват, но не видяхме никой там. Продължавате през сградите докато пред вас не се покаже едно красиво мостче. Точно до него има и няколко обособени места за почивка и хапване, дървени маси с пейки.
Приказка в скалите
За да стигнете до храма в скалите, трябва да преминете през мостчето на реката (което при нашето посещение беше прясно боядисано и обновено) и да продължите по едно леко баирче. След 1 минута ще видите и стълбите към самия храм. Храмът е малък, но красив и спопкоен, сгушен в скалите и гората.
По време на нашето посещение нямаше никой освен нас и един дружелюбен котарак, който обиколи и провери всичките ни чанти и си стоеше при нас докато не си тръгнахме.
Връщането от Разбоишки манастир към колата, както може би се досещате, беше малко по-неприятно заради стръмния баир, но с лека крачка и 1-2 почивки се изкачва без проблем. Навръщане към колата и решихме да се полюбуваме повече на гледката към манастира. Там, на широката площадка с гледката, има и пейка за отмора или просто за да седнеш и да се наслаждаваш на красотата на това място.
Какво мислите?