Черната скала е място, за което отдавна знам, но все някакси не стигаме до там, все съм измислила “нещо по-интересно”

Днес, обаче, отделихме деня специално за тази разходка. Радвам се, че успяхме и да хванем хубаво време. Въпреки мъгливото време в Боровец, горе слънцето си грееше.

Начало на пътеката

Пътеката до Черната скала започва от покрайнините на Боровец, по-точна локация можете да видите ТУК. Обозначен на картата е паркинг, на който можете да оставите колата си. Когато ние посетихме мястото имаше 2-3 коли, освен нашата, но предполагам, че нещата не стоят така през пролетта и лятото, когато времето е по-благоприятно за разходки.

По пътеката за Черната скала

Точно до паркинга има голяма информационна табела, както и стрелки накъде трябва да хванете за Черната скала. Върви се по голям равен черен път. Всъщност до Черната скала може да се стигне и с кола, като бих казала, че трябва да е високопроходима, но видяхме една доста ниска кола, която си се качи и си слезе, докато ние още си крачехме нагоре. Имайте предид, че макар и да е изравнен и широк пътят, на няколко места има доста дълбоки и големи дупки.

Точно в началото на пътеката срещахме 3 огромни кучета, които решиха да ходят с нас доста дълго. Принципно не бих си помислила, че са злобни, но ги чухме да ръмжат по други хора, а и ние бяхме с малко куче и малко се бях притеснила, да не кажа, че се чудех дали искам да тръгна изобщо по пътеката. 😀 Добре че после мина една кола нагоре и малко ни раздели от тях и те решиха да не ни следват повече.

След като тръгнете по пътеката и повървите около 10-15 минути ще се озовете на кръстопът, където трябва да хванете наляво – има и табела, така че трудно бихте се объркали. Продължавате още 30-35 минути и ще стигнете до голяма поляна с пейки и масички, където отново трябва да хванете вляво. Там също има табела. Ако сте решили да се качите с кола до Черната скала, там можете да паркирате.

Черната скала

Макар и изключително красиво, това е място с тъжна история. Описано е и на табела, която не може да пропуснете – “В памет на хвърлените от тази скала и убитите от комунистите след 09.09,1944 г. без съд и присъда 30 000 достойни българи. Мир на праха им!”

Има изградени няколко площадки и беседки, мястото разкрива страхотни гледки и е много приятно.

Порадвахме се около половин час на топлите слънчеви лъчи и на гледките и тръгнахме обратно. По пътя си събрах и няколко паднали клона за защита ако големите кучета ни нападнат, но за щастие не ги срещнахме отново. Срещнахме едно четвърто куче, което пак беше огромно, но много дружелюбно.

Като цяло разходката ни отне с качване, престой и слизане около 2 часа и половина, което беше супер и смятам да я повторим.

Мисля, че бих добавила и мястото във втория пост за места със спираща дъха гледка.

Място за хапване

Този път решихме да хапнем в При Соте в Самоков. Като цяло храната ни хареса, хареса ни интериорът в самото заведение и беше топличко. Въпреки това, с две ръце, бих препоръчала да хапнете в Каймакановата къща отново в Самоков, ако сте в района.

Какво мислите?

Your email address will not be published. Required fields are marked *

No Comments Yet.