След като няколко пъти отменяхме дългоочаквано пътуване до Банско заради предстоящи гръмотевични бури, най-сетне успяхме да си организираме разходка из планината. Благодарение на Маги (Instagram), с която отдавна не бяхме ходили на пътечка заедно <3
Дестинацията
В тази слънчева събота решихме да се отправим към Стара Планина и по-точно към магичната хижа Плевен. Пътят от София хиииич не е малко, в посока е около 3 часа, което си е доста за пътуване в един ден. Но за наша радост, денят е дълъг, а когато си в добра компания, времето минава една идея по-бързо.
В Google maps доста добре е отбелязано и началото на пътеката, която започва от един просторен (платен) паркинг. Малко преди него има безплатен, но нямаше места, а и добре, че избрахме по-горния паркинг, сега като знам какво ни очакваше после. 😀
Пътеката
В източниците, които бяхме открили, а и според планинарската карта, която използвам, беше посочено, че времето от началото на пътеката до хижата е около час и 10 минути пеша.
Ние го изминахме за около час и 15 с няколко почивки, защото, аз не го бях помислила много, но абсолютно цялата пътека е изкачване на баир. Денивелацията, която се преодолява е около 400 метра, като се върви само в гора. Което ме подсеща – повече НЕ на ярките цветове в гората с комарите 😀
По пътеката има изградени парапети, като на някои места вече са разрушени, но няма непроходими места със сигурност.
Хижата
А за хижата какво да ви кажа…гледката е страхотна, храната много вкусна, хората усмихнати и приветливи.
Можех да стоя цял ден и да гледам към отсрещната страна, към връх Ботев.
Доколкото разбрахме от други туристи, които срещнахме по пътя има още няколко маршрута до хижа Плевен, по-обиколни, но пък по-полегати, като един от тях минава през няколко пещери. Ние се върнахме отново по същия път, защото с Маги отново прекалихме със снимките и се забавихме, а ни очакваха още 3 часа обратно към София.
