By 
Връх Половрак (познат и като Полувраг, Половраг) не беше част от първоначалния ни план за разходка до Лозенски манастир, но в крайна сметка се озовахме на него.
Върхът е висок 1182 м. и името му означава Орлов поглед. Напълно достойно, ако питате мен. Въпреки неголямата си височина, от върха се открива страхотна панорамна гледка към яз.Искър, Рила, Витоша, София и Стара планина.
Пътеката, която ние избрахме започва малко след автобусна спирка Школа БЧК след село Лозен. Ето и точната локация, където оставихме колата си – ТУК
След като оставихме колата тръгнахме по стар черен път, широк и полегат. За манастира може да се тръгне и от друга пътека, към която има и табела, но тя изглеждаше по-дълга, а и имаше доста хора там, към където се бяхме насочили. Ние следвахме червената маркировка, която се вижда доста начесто. Като цяло пътеката е лека, но на два пъти хванахме 2 по-стръмни пътечки, които ни спестиха част от пътя.
До манастира ни отне да се качим около 30-40 минути, имайки предвид, че имаше сняг и на места беше заледено и вървяхме бавно. Решихме да подминем манастира, защото бяхме тръгнали късно и решихме да се качим на върха първо, влизайки в манастира навръщане.
Към връх Половрак
Като стигнете манастира, вдясно се пада леко баирче, което, след като го изкачите, ще ви предложи една от първите страхотни гледки, както и пейка за почивка. От там ще имате 2 възможности за посоки като трябва да хванете ЛЯВАТА пътечка.
5-10 минути по нея и ще се озовете на още една красива и широка площадка. На много от местата има табели, така че би било трудно да не успеете да откриете върха.
След площадката пътят ни продължава в гората 15-тина минути само направо. По този път вляво има табела и за пещера, за която, обаче, на нас не ни остана време. Стигаме до един остър завой, отново с пейка за почивка, и още 10-тина минути по вече доста по-тясна пътечка, и сме на връх Половрак, поднасящ ни страхотни гледки.
На нас ни отне около 40-45 минути, но имаше заледени участъци, по които се движихме доста бавно и внимателно.
Като цяло пътеката е много приятна, не мога да кажа, че има опасни участъци и отново искам да я посетя през топлите месеци.
Какво мислите?