Еленино езеро – съботната ни разходка ни отведе на това прекрасно място. Към този момент бяхме се разхождали само до х.Мальовица и то не през лятото и си бяхме сложили за цел някой топъл летен ден да тръгнем нагоре след хижата. Бях гледала прогнозата и знаех, че ще е облачно и се разбрахме, че по това ще преценим докъде да стигнем. Та, тръгнахме към хижата и за първи път имаше толкова много хора тук (оказа се, че беше празникът на Рила, но аз не знаех, макар че @margitakiryakova явно ми беше казала :D)
Пътеката до хижата
Пътят от ЦПШ Мальовица до хижата ни отне под час, разходката е лека и приятна, няма някакви фрапиращи изкачвания, като разходка в парка. За нас това е трето ходене до хижата, а на мен ми е една от най-любимите разходки.
От хижа Мальовица до Еленино езеро
След хижата вървяхме около час, който включваше катерене по камъни и повече баирчета, докато стигнем до първата тераса след самата хижа. Този етап (х.Мальовица – равната тераса) не ми се стори проблемен, въпреки че бяхме тръгнали след други хора, които бяха объркали пътеката и трябваше да пресечем реката по едни не много приятни гоелми хлъзгави камъни. Затова, гледайте маркировката, а не другите хора, е моят съвет! Аз после си търсих само нея и си ходих по нея. Там гледките към скалите бяха много красиви, мисля, че този етап най-много ми хареса.
От първата тераса до Еленино езеро за мен беше проблемната част – тук основно се катериш по камъни. Защо казвам проблема? Самото физическо изкачване за мен беше ОК, има къде да спреш да си починеш или да се разминеш с други хора. Проблемът беше, че облаците ставаха все повече, вятърът все по-силен и започнах да се притеснявам как ще слезем. Ние винаги си тръгваме с туристическите обувки и макар, че са страхотни за ходене, на мокро не се справят много добре и доста се хлъзгат. В крайна сметка, бяхме на около 15-20 минути до езерото и продължихме, въпреки моите притеснения с надеждата, че няма да завали и да намокри камъните.
Езерото беше много красиво, имаше и доста хора около него, но повечето продължаваха към върха, предполагам да не губят време, виждайки облаците. Ние се поспряхме, поснимахме и решихме да се връщаме, защото до върха имаше още около 50 минути, а и не беше много добра идея да стоим потни след изкачването на този вятър, който ставаше все по-силен и студен. Предполагам, че ако не беше лошо времето и си бяхме починали покрай езерото, щяхме да се качим, но тъй като напоследък леко сме се застояли, решихме да се връщаме надолу.
Равносметка
Мартин много го е яд, когато тръгнем някъде на разходка и не стигнем до крайната цел, което ни се е случвало 2-3 пъти, но аз бях тръгнала с цел да хванем пътеката след хижата и докъдето стигнем, така че аз съм доволна. А и връщайки се установихме, че до върха и обратно до ЦПШ Мальовица щеше да ни е много, имайки предвид застояването ни напоследък.
Хубаво е да си вземете достатъчно вода, защото ще ви трябва, особено в горещите дни. Можете да хапнете в хижата или да си вземете вода, ако сте забравили. Добре е да сте с удобни туристически обувки или поне такива, на които имате доверие, че няма да се хлъзгат, ако се наложи да ходите до мокри камъни. Вземете си една ветровка, защото както е жега, изведнъж излиза вятър и си става студено.
На нас от ЦШП Мальовица до Еленино езеро ни отне 3 часа заедно с почивките за хапване, снимки, изчакване и разминаване с други хора по пътеката. Предполагам, че до върха щяхме да изкараме 4 часа, но ще видим следващия път.
А дори и да изберете да се разходите само до хижата няма да съжалявате, за мен е една от любимите, заедно с хижа Плевен в Стара планина.
