Устински водопад и параклисът край него бяха изключително приятна изненада за мен. Отново беше решение в последния момент и изобщо не бях подготвена за красивите гледки, които Северните части на Родопите ни подариха.
Как се стига?
Село Устина се намира на около 25 километра от Пловдив, в планински район. В Google maps има няколко локации за самата екопътека към Устинския водопад, но аз по случайност избрах една от тях и се оказа правилната. Точно в началото на екопътеката има малко площадче за паркинг, като ние бяхме първата кола там в неделя около 10:30 сутринта. Тук можете да откриете и точната локация, където паркирахме. На едно дърво в началото на горската пътека можете да видите и първата табела.
Екопътеката
Разходката по тази пътека край с.Устина е доста кратка по мое мнение – до водопада ни отне 30-тина минути. Не е напълно равна, но изкачването не е страшно. Като тръгнете по пътеката, след около 2-3 минути ще стигнете първото място за почивка, което е навес с барбекю, изглеждаше поддържано. След като стигнете това място, трябва да завиете вляво по една горска пътека нагоре, където също има указателна табела. След около 5-6 минути ще се озовете на първата гледка. Можете да спрете и да си починете, ако баирът ви е изморил, а и да се насладите на гледките наоколо. После остава около 20-тина минути вървене в горичката до самия водопад. Очаквахме да е кално, но не беше, на 1-2 места има и пейки за отдих. Цялата разходка от колата – до колата, ни отне час и половина с почивки, разглеждане, снимки.
Устински водопад
Честно казано, нямах големия очаквания за водопада, вижала съм снимки в интернет и не ми е изглеждал много впечатляващ. Сега, обаче, го уцелихме с повече вода и ни хареса. Водата пада от около 15 метра. Точно пред водопада има маса с две пейки и можете да поседнете и да се любувате на природата. Доколкото разбрахме, водопадът е маловоден и е най-добре да се посещава ранна пролет при топенето на снеговете или след обилни дъждове.
Параклис “Свети Георги”
Този мъничък параклис, обаче, се оказа бижуто на екопътеката. Намира се на страхотно място с много красива гледка. Кацнал на планинските склонове, от него се открива гледка към Стара планина, а в обратната посока – към Устинския водопад, който отдалеч изглежда доста по-живописен, според мен. Тук прекарахме най-много време, починахме си на скалите, които се бяха напекли от слънцето. Има една дървена беседка и маса с две пейки точно до параклиса, където, ако стигнете преди да са се заели, може да хапнете и да си починете.
Още идеи за екопътеки вижте ТУК
Какво мислите?